понеделник, 17 октомври 2011 г.

Епиграма

Това е епиграма написана пред храм на Великата Майка, античен източник:

"От голямо значение за хората е предизвестието на Майката на всички неща: тя утолява жаждата на благочестивите, а те си спомнят за произхода си; но отказва помощ на тези, които не зачитат божественото потекло. Всички вие, хората - благочестиви и праведни, ще влезете пречистени в храма на Великата майка, изпълнен с божествено присъствие, и ще се запознаете с делата на божествения знак, достойни за безсмъртната господарка на този храм."

неделя, 16 октомври 2011 г.

Фрагмент от оракул на Хеката за Иисус

Фрагментът от Порфирий е от негово загубено съчинение Философия от оракулите, въпреки че е загубено в съчиненията на църковните отци Августин и Евсебий има фрагменти от тях, които са запазени. Това е фрагмент, който съдържа оракул от Хеката, източникът в случая е от Августин De Civitate Dei, 19 книга, пасаж 23.

"De Christo autem, inquit, interrogantibus si est Deus, ait Hecate: "Quoniam quidem inmortalis anima post corpus [ut] incedit, nosti; a sapientia autem abscisa semper errat. Viri pietate praestantissimi est illa anima; hanc colunt aliena a se ueritate." Deinde post uerba huius quasi oraculi sua ipse contexens: "Piissimum igitur uirum, inquit, eum dixit et eius animam, sicut et aliorum piorum, post obitum inmortalitate dignatam et hanc colere Christianos ignorantes." "Interrogantibus autem, inquit: Cur ergo damnatus est? oraculo respondit dea: Corpus quidem debilitantibus tormentis semper oppositum est; anima autem piorum caelesti sedi insidet. Illa uero anima aliis animabus fataliter dedit, quibus fata non adnuerunt deorum dona obtinere neque habere Iouis inmortalis agnitionem, errore implicari. Propterea ergo diis exosi, quia, quibus fato non fuit nosse Deum nec dona ab diis accipere, his fataliter dedit iste errore implicari. Ipse uero pius et in caelum, sicut pii, concessit. Itaque hunc quidem non blasphemabis, misereberis autem hominum dementiam, ex eo in eis facile praecepsque periculum."

"На този, който е попитал Хеката дали Христос е бог, тя е отговорила: "Познаваш състоянието на безплътната безсмъртна душа и ако тя бъде отделена от мъдростта тя винаги греши. Душата, за която питаш, е на човек от първите по благочестие: те я почитат, защото грешат за истината." За този благочестив човек, Хеката казва, че душата му, както душите на другите добри хора, е дарена след смъртта с безсмъртие и че християните в невежеството си я почитат. И на тези, които са попитали, защо той е трябвало да умре, оракулът на богинята отговори, че тялото всъщност, е винаги изложено на мъчения, но душите на благочестивите пребивават в небесата. Душата, за която питаш, е била съдбоносната причина за прегрешенията към другите души, на които не е било отредено да получат даровете на боговете и да притежават познанието на безсмъртния Зевс. Тези души затова са мразени от боговете, защото на тях не е било отредено да получат даровете на божествата и да познаят бога, били са обречени да бъдат доведени в прегрешение чрез този, за когото ме питаш. Но той самият, беше добър и небесата бяха отворени за него, както и за другите добри хора. Ти не бива да говориш лошо за него, а да съжаляваш за глупостта на хората: и за това, че чрез него опасността за хората е неминуема."

Порфирий за Хеката

Порфирий пише за Хеката:

"Символ на Хеката с нейните променливи фази е луната и нейната сила зависи от фазите й. Нейната сила се изразява в три форми. Като символ на новата луна тя е облечена в бяла роба, носи златни сандали и е обградена от горящи факли. Кошницата която носи при изгряването си символизира посевите, които растат също добре или зле според количеството дарявана от нея светлина. Като символ на пълната луна тя носи бронзови сандали. По клонката от маслина се познава огнената й природа, а по мака, който носи като украшение на главата си, се познава нейното плодородие и многобройността на душите, които почиват в нея, като в град. Защото макът е емблемата на града. Тя носи лък като Артемида, заради силата на болките при раждане. Също и Мойрите се свързват със силата й, Клото със Съзидателната, Лахезис с Отхранващата и Атропос с Неотменимата воля на Богинята. Също и плодните житни поля, които са Деметра, са свързани с нея, както съзидателната сила в нея (Деметра). Луната е подкрепата и на Кора. Дионис е поставян до нея, заради растежа на рогата му и заради облаците които лежат между този и другия свят."

Богът

ДИОНИС

В Трескейа след богинята Майка почитаме нейния божествен син, който назоваваме Дионис, съответно имащ две проявления – дневно и нощно. Богът през деня открива себе си като Сабазий, този който е свободата на ясните небеса, гръмовержец и владетел на небесния огън и слънцето, което същевременно го символизира. През нощта Дионис се явява в другия си образ, за чието назоваване ние приемаме Загрей, великият ловец, нощният пламък, могъщият бик на плодната земя. Същевременно соларните и хтонични черти /слънчевите и земните/ се преплитат и в двата образа, защото те винаги образуват двете полусфери на Космоса и самото единство на божественото. Традицията на почитта към Дионис е с дълбоки корени на територията на нашата страна и се свързва, както с тракийските племена, така и с македоните и фригите.

ДИОНИС САБАЗИЙ

В Трескейа Дионис Сабазий е образ на Бога, на Дионис в дневния му лик, той е силата на слънцето, камъка и освобождението. Самото име Σαβαδιος, Σαβαζιος означава свободен, така както в Рим Дионис е наричан Либер, liber = свободен. Оттук на старобългарски е свободь, от индоевропейското *swobhodhio-s.

ЗМИЯТА е неотделен атрибут или образ на Сабазий. Диодор (Diod. IV.4,1) показва Сабазий като роден от змеева сватба и по-стар от Дионис. Демостен (Dem. XVIII, 259-260), като описва мистериите в чест на бога в Атина, съобщава за змии, участващи в обреда. Част от украсата на участващите в обреда са венците от копър и бяла топола.

Според Теофраст (Teoph. Charact. XVI, 4, Diels) суеверният (човек, който се съобразява с всички задължения към празници и богове) види ли парейа /змия/ изрича името на Сабазий, т.е Сабазий му се е явил превъплътен като змия, а суеверният се предпазва от беда като огласява името му и по този начин се поставя под закрилата му. Змията е в случая индикатор на силата на слънцето, защото се събужда когато силата на слънцето укрепне и съответно заспива, когато оплодяващата сила на слънцето намалее. Змията, като символ на Сабазий и слънцето се изобразява като s. Въпреки широкото негативно значение, което е получил образът на змията благодарение на християнската религия, древната представа за мъдрата змия и царят на змиите са още живи в приказките и фолклора. Добрият смок, пазител на дома е известен още от древността, тези смоци са вестници на дъжда, те пазят реколтата от градушка и са защитници на плодородието на селото. Сезонната активност на змиите е свързана още от древността с едно умиране и възраждане, с пребиваването на бога Дионис, над земята през лятото и под земята през зимата, змията през деня е слънчевият змей, пазителят на плодородието и справедливостта, а през нощта е огнената змия, носител на наслада и прозрение.

Двата змейски празника през годината са свързани с разделянето й на две почти равни части. Единият е на 14 септември и отбелязва прибирането на змиите, а другият е 25 март, който от своя страна отбелязва излизането им. Двата празника са свързани и с идването и с отиването на самодивите. След 25 март змиите започват като посредници на Сабазий да помагат на хората в селскостопанските им занимания, като молители за дъжд и плодородие. Смоците, покровители на дома, са посредници между небето и земята.

ДИОНИС ЗАГРЕЙ

В Трескейа Дионис Загрей е образ на Бога, на Дионис в нощния му лик, той е силата на нощта и екстаза, ловец на душите и дарител на наслада Той е Великият ловец, чиято плячка е пак самият той. Той е могъщият Рогат бог, носещ величествените рога на бик, даряващ плодородие и бдящ над душите.

БИКЪТ е символ на бога. Още в древни времена, за което свидетелстват свещените изображенията на бик в Чаталхюйюк от 8 хил.пр.н.е., бикът е бил почитан като символ на бога. Бичите рога поставяни на изображенията на бога символизират лунния сърп и същевременно раждането и смъртта и тяхното вечно редуване. Той властва през зимата, когато природата е замряла. Митът расказва, че Загрей е рожба на Зевс и Персефона, т.е. на Господаря на небесните висини и на Господарката на земните дълбини. Богът се слял с богинята в образа на змей. Титаните намазали лицата с с гипс, изчакали докато куретите, които пазели люлката на божествения син в пещерата заспят. В полунощ те хванали Загрей с помощта на различни играчки примамки. Тогава го нападнали. Загрей се уплашил и се приел различни образи. Най-накрая в образа на бик той бил разкъсан от титаните. Митът за разкъсването на Дионис Загрей от титаните, които го хванали с помощта на огледало е космогонична история, а отражението на Загрей в огледалото е символ на възникването на първичната „свръхчувствителна душа” в материалния свят. Преобразяванията на Загрей при преследването на титаните символизира преселението на душите в различни тела. Разкъсването и поглъщането от титаните символизира подчинението на душата на „чувственото”, „страстното” състояние, символ на което се явяват титаните. По мита сърцето на Загрей е спасено от Атина – така и посветеният, участващ в дионисиевите тайнства, трябва да спаси своето сърце, т.е. вътрешната си духовна същност от обезобразяващото я влияние на материалния „титанически” свят. Загрей, великият ловец, ловуващият души е за нас в образа на младенец, на божествен син, за нас той е образ на единия бог владетел на долната полусфера, на единия Бог след едната Богиня Великата Майка.

Богинята

ХЕКАТА

Аз съм ключът и аз съм и вратата!


За название на богинята в нашата традиция сме приели Хеката, така както е наричана тройната богиня по нашите земи. Самото име Хеката не е лично име, а епитет на богинята. Според някои учени името означава „действащата” или „улучващата от далеч”, според други означава „стоящата отвъд познатото”, защото хекато или сто, било границата, а след това е непознатото.

Първото археологическо доказателство за нейния култ е от 400 г.пр. н.е. и е от кръглия олтар на Аполон в Милет. Спомената е в литературата за първи път от Хезиод в „Теогония” около 7 в . пр. н.е. Най-известният храм на Хеката в древността се е намирал в Лагина, Кария - днешна Турция. Богинята е била почитана из целия древен свят – Гърция, Рим, Египет и на територията на България. Първоначално, а и по описанието на Хезиод е била възприемана като доброжелателно божество, като богинята Майка – даваща и взимаща живота. В най-древния си образ е изобразявана с едно тяло държаща факли в ръце, поради което някои историци, като Хезихий са я отъждествявали с тракийската Бендида. Тъй като Хеката като божество е чужда на гърците, те са се отнасяли с резерви към култа й. Според някои учени Хеката е именно от тракийски произход. В най-големия си храм в Лагина на центъра на северната стена е изобразена сцена как една амазонка и един войн са се хванали ръка за ръка, а богинята над тях скрепя съюза им. Именно тук може да се открие връзка, защото самото наименование Бендида идва от индоевропейското bhendh което означава СВЪРЗВАМ /по проф. Владимир Георгиев/. В Кария Хеката е била почитана заедно със Зевс Хрюсаореус Кариос или още Зевс Панамаргос. Богинята е била почитана в Лагина, а богът в Стратоникея. Двата града са били свързани с път, по който е минавала свещена процесия в чест на богинята и е бил носен ключа от градските порти. Това ритуално действие показва ролята на Хеката като пазителка на вратите. Относно храмовите свещенодействия е известно, че е имало хор от младежи, които са пеели химни в чест на богинята. Въпреки че според съвременните схващания култът й е женски, то в историческите факти се знае, че Хеката е имала и жреци, наричани демосиои и семнатои. Те приличали според някои източници на жреците на Кибела, в смисъл били евнуси. Това обаче не е сигурно за всички, вероятно се отнася за една част от обслужващите култа. Богинята е имала и жрици, за някои е споменато в историята. В най древния си образ богинята е почитана в единичен образ, но впоследствие е започнало изобразяването на Хеката като трилика и с три тела.


Явявам се в три форми, въпреки че съм една,
защото съм съвършенството



Тройното изображение на богинята символизира нейната власт над Земя, Небеса и Моря. Някъде се твърди, че трите свята са Земя, Небеса и Подземен Свят, но в древната религия Подземният Свят или Ереб /Хадес, Тартар/ е част, и то най-долната, от земния. С течение на времето в литературата Хеката става основно божество на магиите, която помага на правещите ги, но е и единствената закрила срещу тях. За неоплатониците тя е олицетворявала душата на света, а в Халдейските оракули на Зороастър е наречена Дъщерята на Отца. Култът на богинята е бил доста многостранен, но за него са известни доста малко неща. Мистериите в чест на богинята са били само за посветени и за тях също не се знае много, в Егина за основоположник на мистериите на Хеката се е считал Орфей. В орфизма тя е образ на Великата Майка и е едно от нейните назовавания.


Снимка: изображение на Хеката от България, неизвестно местонахождение

Тракийско общество - ТРЕСКЕЙА

Ние сме неформална група от хора, които споделяме общи вярвания, практики на богопочитане и представи свързани с тракийската култура и поради това наричаме себе си – тракийско общество Трескейа.

Ние вярваме във Великата Богиня и нейния Божествен Син и сме убедени, че почитта към тях и към древните тракийски светилища има място в съвремието и бъдещето ни.

Ние не бленуваме за връщане на едни отминали времена, на едни отишли си социални отношения и начин на живот, а считаме, че древната култура носи послания, които не са част от миналото, а са духовен път актуален и в днешни дни.

За нас народните традиции и обреди са носител на връзки с природата и нейното богопочитане, което е изповядвано и от древните траки, за което свидетелстват многобройните им светилища. Те са винаги в хармония с природата и са изграждани така, че човек да чувства себе си като „рожба на тежката земя и звездното небе” – писмена формулировка на орфическата вяра за божествения произход на човека, засвидетелствана в откритите златни плочки.

Ние вярваме, че чрез изучаване на традиционната обредност, която носи духа на нашите земи; на духовната и материална култура на древните траки и на близки на тях народи, споделящи сходни вярвания, както и с благоволението на Боговете на тези земи, можем да търсим близостта на божественото проявление тук и сега, с неговите множество проявления и назовавания. Светостта на заобикалящата ни среда – свещените извори, скали, пещери и върхове, е за нас основен принцип, тъй като Видимото е проявление на Невидимото.

Ние не можем да бъдем сигурни, че древните траки са извършвали абсолютно същите обреди като нас; не можем да бъдем сигурни, че са вярвали и възприемали околния свят като нас, но можем да бъдем сигурни, че преклонението пред Божественото и търсенето на близостта на Боговете е било стремеж за древния човек, както е и за нас - последователите на тракийско общество „Трескейа”.

Ние вярваме, че дори извършвайки обред само сходен, а не идентичен с онзи, който е извършван преди хиляди години; макар и назовавайки Божественото по друг начин на нашия сегашен език, ние ставаме част от същата духовна традиция, защото вярата не признава ограничението на линейното историческо време - тя живее във вечно повтарящите се цикли на Природата, Вселената, Богинята.

Ние вярваме, че боговдъхновението не е изчезнало и не е спомен само от прашните книги и старите предания, а е жив елемент от съвремието ни.

Ние вярваме, че богопоявата съществува и днес, но тя съществува за тези, които я търсят и са открити към нея, за тези, които вярват в божествения произход на човека и светостта на заобикалящия ни свят.