неделя, 26 февруари 2012 г.

Посрещане на баба Марта

Описанието на празника е адаптиран откъс из книгата "Тракийска магия: опит за представяне на базата на архаични български магически практики" на Георги Мишев, която предстои да бъде издадена в Англия от Avalonia Books.

"Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Началните дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Ареалът на разпространение на вярванията за този период обхващат цялото Средиземноморие и Балканите. Обредната система обаче и пълнотата на действията и преданията са запазени най-силно в района на българската етническа територия, което сочи като най-възможен произхода й в тази област. Господарката на месеца е наричана баба Марта от българите и баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски признак да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.

Обредите за първи март започват от предния ден.

Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца или от жена, за която е позната забраната да не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:

Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!

Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:

Вън бълхи, вътре Марта!

Познато е и така нареченото „пърлене на Марта”, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и се прескача от хората от дома с думите:

Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!

Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат, тъй като според народната вяра така баба Марта ще бъде благосклонна при идването си. Това парче плат обикновено се оставя да стои 9 дни, т.е. до 9 март.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАРТЕНИЦА

Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Мартениците се изработват от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста. За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, т.е. тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се остава да е бяла. Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи, като съществува обредната забрана – да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се казва също така да се завържат на змиите, респ. вълците (враговете) устите, за да не нападат. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила . Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало.

Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Носейки техните вотивни изображения или цветовото им означение народът цели измолването на тяхната благославяща сила и настъпването на плодородната сила на слънцето, т.е. пролетното равноденствие. Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека от една страна със събуждащия се живот в растителността, а от друга със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка."

Присъединете се към събитието във Фейсбук: ТУК

Откъс "България през втората половина на IX в."

...Светилищата на траките били предадени на поругание. Те били превърнати в съсипни. Техните жреци изпитали ужаса на не по-жестоката смърт в сравнение с първите мъченици на Христовата вяра. Но означавало ли това, че езичеството им било умъртвено, че то окончателно изчезнало от глъбините на съзнанието и душата на траките? Не, то се запазило като сляло езическите култове и обреди с християнските, преклонението пред природата с натрапената вяра в безплътния и единосъщен християнски Бог. Кръстът и християнските храмове издигани в зямата на траките са били само символи, които регистрирали формалното признаване на религията, наложена по силата на един императорски едикт за по-голямата част от населението. На тракийска земя Християнствто заживяло върху езическа основа, облечено в одеждите на своеобразния синкретизъм, който по-сетне се предал и на новите поселници в тези земи...

Гюзелев В., Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в., София 1969, 94

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Честит празник - 14 февруари!

Да ни е честит днешният празник - на вино, на любов, на всичко! Обичайте и давайте, защото който дава - значи има, а този, който само получава, е просто поредната бедна душа, която не оставя диря и следа! Бъдете горди и достойни да има какво да давате на себе си и на всичко, което ви заобикаля!

петък, 10 февруари 2012 г.

Свещените пламъци на Хеката 2012

Обредът на Свещените пламъци на Хеката (The Rite of Her Sacred Fires) е почитащ обред към Великата Богиня. По време на пълнолунието през май месец по целия свят, поклонниците запалват пламък в Нейна чест. За пръв път обредът е извършен през 2010 година, по инициатива на Сорита Д’Есте (писател и издател) и успява да събере участници от повече от 60 страни, включително и членовете на Трескейа в България.

Ние, Тракийско общество Трескейа, сме съпричастни към тази мащабна идея по целия свят ще бъде запален пламък в чест на Богинята. Нека направим това и тук в земите, в които почитта към богинята Хеката е засвидетелствана още от древността.

Ето и няколко полезни връзки:

Събитието във Фейсбук

Международно участие в обреда

Оригиналният вариант на обреда, съставен от Сорита Д’Есте


Това е версията адаптирана към вярванията и духовното послание на Трескейа:


Свещените пламъци на Хеката

Изберете спокойно място, където ще се чувствате добре и където ще имате възможност да извършите ритуала спокойно и без притеснения. Дали това ще е някъде в дома ви или извън него, зависи само от вас. Разбира се, ако имате възможност да направите ритуала навън под звездите – използвайте я! Единственото, от което имате нужда е бяла свещ и кибрит, а ако сте навън може и малък огън. Ако желаете, можете да запалите и благовония, както и да украсите ритуалното пространство с цветя в израз на почитта си към Нея.

Протегнете ръцете си напред, с длани обърнати нагоре и кажете:

"За възхвала те призовавам, Властващата над Небеса, Земя и Вода!
В името на мистериите на деня и нощта,
в името на светлината на луната и лъчите на слънцето.
За възхвала те призовавам,
Теб, която властваш над живота, смъртта и новото раждане,
ела Тройна Богиньо и изпълни със светлината на факлите си душата ми.
Аз Те търся, Теб, ключарката на цялата вселена и Властващата над пламъка на звездите,
нека мъдростта на звездите ни докосне с пламъка и неземната си светлина,
отзови се родителко на светлината, която властваш и над тъмата.
Ти си тази, която властваш над тайнствата и изригваш в пламъци, Светлоноска, Земна Майко!
Небесна Царице!
Хеката, Богиньо, която си водачка и спътник по пътя на мистериите,
в Твоя чест запалвам този огън,
нека с неговите пламъци се обединят пламъците на звездите, небесата и земята.
С този пламък те моля да ми бъдеш в помощ
за по-дълбоко разбиране на мистериите ти."

Запалете свещта. Кажете:

"Отдавам почит на дълбините на Богинята, която е всепокоряваща,
която всява страх във всичко със светостта си!

Велика Хеката, която тъчеш звездното платно и насочваш потока на живота,
води ме по пътя ми към познанието.
От кръстопът на кръстопът носещите светлината на твоите факли и твоя ключ нека се намират един друг винаги.
"

Постойте така известно време и погледайте пламъка. Когато решите, можете да загасите свещта/огъня или да ги оставите да изгорят сами. Преди да направите това кажете:

"Нека сенките на съмнението си отидат от мислите ми
от присъствието и единението с Твоята божественост.
Нека твоята светлина изпълни сърцето ми
и познанието да осветява пътя ми,
защото аз следвам пътя на твоите тайнства
"

Целунете дланта на дясната си ръка и я протегнете към пламъка.

С това ритуалът завършва!